Клуб „27” е една от най-увлекателните и същевременно неприятни теми за разговор сред меломаните. С оглед на имената в нея, тази институцията изглежда доста престижна, но условията за прием в нея са малко сложни и много кандидати няма. Общо взето трябва да си велик творец и да умреш на 27 години. Първи тая работа свършва блус легендата Робърт Джонсън, който на 16 август 1938-а, на върха на славата си, проявява неблагоразумието ненадейно да умре. Предполага се, че е отровен със стрихнин от ревнив съпруг на някоя от многобройните му фенки, но версията не е окончателно доказана.  Джонсън е невероятно величие, чийто стил на свирене през 30-те години на миналия век е бил съвсем новаторски и на практика революционен. По тази причина той проявявал особена предпазливост и не го споделял с останалите музиканти току-така. Днес почти всяко хлапе в обикновена школа може да го повтори, но за онова време е бил нещо невероятно.

В края на 60-те си отива инструменталистът Браян Джонс (благодаря на колегата apostapostoloff , който ми напомни за него) - един от основателите на "Ролинг Стоунс".  След като през юни 1969-а, вече окончателно изместен от позицията лидер на състава, в който водеща роля заемат вокалът Мик Джагър и лудият Кий Ричардс, затъналият в наркотична зависимост Браян, баща на шест деца, бива намерен удавен в басейна си около месец по-късно - в началото на юли.

Следващият в списъка виртуозът на китарата Джими Хендрикс, който за около 4-5 години активна солова кариера се превръща в толкова велик, че не може да се опише с думи колко. На 18 септември 1970-а обаче най-внезапно се гътва в хотелската си стая, а прекаралата нощта с него Моника Данеман твърди до последно, че е бил жив, когато са го откарали с линейката. От своя страна лекарите твърдят обратното и това ражда редица  конспиративни теории, които нямат значение в момента или по-скоро ме мързи да ги изброявам, камо ли с подробности.

Около 2 седмици по-късно от света си отива Джанис Джоплин. Тя умира на 4 октомври, като официалната версия за смъртта и е прекомерно голям прием на хероин и уиски, които в никакъв случай не са комбинация, имаща нещо общо със здравословния начин на живот. Досущ като на Джими, и нейното безжизнено тяло е намерено в хотелска стая.

На 3 юли следващата година митичният вокалист на „Доорс” Джим Морисън бива намерен мъртъв от половинката си Памела във ваната на апартамента им в Париж (ето, че не всеки престой в тоя пълен с лигави франсета град е толкова романтичен, колкото му се носи славата). Оказва се, че и той не си е падал по здрава, питателна храна и е предпочитал да смесва хероина с уиски, вместо поне тях да поема на принципа на разделното хранен. Три години по-късно самата Памела умира горе-долу по същия начин. За „Доорс” исках само да кажа, че създават редица класики в рока без дори да имат басист в състава, което си е направо светотатство, ега ти…

Цели 23 години явно купонът в Клуб „27” си тече между тримата бунтари, но накрая вероятно им доскучава и насред една красива пролет в началото на април 1994-а решават да присъединят още един луд поне колкото тях. По онова време най-подходящият на тази възраст, подвизаващ се на Земята, разбира се, е Кърт Кобейн. Психично неуравновесеният, вечно дрогиран вокалист на „Нирвана” си самопричинява огнестрелна рана в главата, явно в опит да достигне вечно търсената духовна чистота. Постига най-вече умирането си, а съпругата му Къртни Лав и до ден-днешен е под подозрение от страна на феновете, че може да има нещо общо с тая работа.

На 23 юли миналата към веселата пиянско-наркоманска компания се присъедини и Ейми Уайнхаус, която няма много общо с рока, освен че чукаше отрепката Пийт Дохърти. Но умря н 27 години и автоматично се присъедини към Клуба. Нейната смърт не изненада особено много хората, защото… е всеки съвременен човек помни какво представляваше иначе разкошната певица, която доставяше голямо удоволствие най-вече в случаите, когато можеше да я слушаш, без да я гледаш.

В следващата публикация от поредицата ще се опитам да ви убедя, че по-трагична година в историята на рок музиката от 1980-а няма, не е имало и вероятно няма да има.