Приказките не са измислици, приятелю...
Разбира се, че съществуват еднорози, само дето предвидливо са се скрили от нашия свят, за да не ги последва съдбата на скалните орли в зоопарковете, които в макар и просторните клетки, са лишени от естествения си порив да разперят криле високо в небето. Освен това, волните души на еднорозите, приятелю, ги правят безпризорни животни по буквата на закона и ако случайно мъжки екземпляр се озове в столичната община, опасността кастрацията да вземе превес над всякакви романтични съждения, е повече от реална.
И змейове съществуват, но се страхуват да се покажат извън пещерите си, защото с едно издишване биха могли да подпалят Витоша или Рила. А те, за разлика от много представители на човечесвото, ценят природата и не желаят да й навредят. А и като минат над някой ски - курорт, ще вземат да разтопят снега и спортуващите там ще им се разсърдят не на шега, та нали и сега местата за заниманията им се виждат малко, та поради това и някои законотворци са готови да жертват сума ти декари гори в името на тяхното хоби.
Има принцове и принцеси, които по три дни ядат, пият и се веселят. За жалост съвремието добави към класическото във всяка приказка забавление и нов задължителен за една огромна част от тях елемент, наречен "бръскане на гюбеци", който някои определят като веселие, но то на пияна глава странностите на човек изплуват неусетно на повърхността. Съдбата им е отредена такава от феите - орисници, които също са реалност, но са бесни от факта, че работата им е на доброволчески начала и не могат да съберат пари за силикон в устните, за да заприличат на Мара Отварачката и така да осъвременят вида си, ставайки кифли - орисници.
И седемте джуджета са живи и здрави, но са отвратени от постоянното потропване на вратата на горската им къщичка от продуценти, които им предлагат солидно заплащане, ако се съгласят цял месец камери денонощно да следят и излъчват директно какво се случва под покрива им, поставяйки условие еженощно едно по едно да се изреждат мощно на Снежанка.
И животните наистина говорят, приятелю, но умишлено привикват към необщуване с хората, защото няма да могат да си превъртят езиците за жаргона на бъдещото поколение, което ще съставлява населението на средна възраст след около три десетилетия. Изрази като: "На някоуй лафи ли му са пу тела?", "Мноо зле, браааааат" и крайно съдържателното: "А-у, туй-онуй" хич не им допадат, затова са направили този избор.
Но ти все пак да знаеш, че приказките и героите в тях не са измислици, приятелю! Вярвай, за да не губиш надеждата си, че добри чудеса се случват. Така, както се случи налагането на вето на новия закон за горите, отмяната на плановете за застрояване на морската градина във Варна, а и пълното отхвърляне на АСТА от Европарламента. Всичко това стана благодарение на хората, които, водени от своята вяра, казаха категорично не и излязоха да го защитят. Колегите от сайта webcafe.bg бяха писали по тези поводи: „Значи излиза, че в България само уличният натиск върши работа. Експертният, който не се вижда, не се чува и не се охранява от полиция, никого не плаши”. За някои това може да не звучи добре, но това не го прави по-малко истина. 

живи са,само героите са се променили неузнаваемо..