Мачът между Григор Димитров и Адриан Манарино, които гледам в момента по телевизията, ми даде повод за пореден път да се замисля върху словесната помия, която се изля върху момчето от Хасково през последните месеци. По разни форуми и в някои статии различни хора си послужиха с такива квалификации по негов адрес, сякаш порицават сериен убиец, а не коментират един от най-успешните съвременни наши спортисти. Определения като боклук, дрисльо, келеме и тем подобни се сипеха като от някакъв вулгарен рог на изобилието от нетърпящи възражение "патриоти", в чиито възгледи задължителен елемент е сеенето на омраза спрямо абсолютно всичко, което не се връзва с мирогледа им. Миналата година Гришо падна чувствително в световната ранглиста и мнозина побързаха да го отпишат, иронично му прикачиха фамилията "Шарапов" и нескрито се радваха на провалите му. А Григор взе най-естественото решение на света - смени треньора, довери се на нов специалист и на различна методика, за да се издигне отново и да радва не само себе си, но и своите фенове, започвайки отново да печели своите битки по кортовете, устремен към завръщане в Топ 10. За да поеме по този път, на хасковлията му се наложи да направи някои компромиси с националното си самосъзнание, пропускайки сблъсък на националния тим за  Купа "Дейвис", както и участие на престижен турнир в София. Разбира се, етикетите "родоотстъпник", "национален предател" и т. н. не бяха спестени, но в цялата сага от негативни емоции, хейтърите пропускат нещо съществено. Тенисът е преди всичко индивидуален спорт. Успехът на даден играч на международен турнир е като успех на национален тим, особено когато въпросният спортист е единствен представител на родината си в големите надпревари, какъвто е случаят с Григор и както, живот и здраве, ще бъде и на Олимпиадата след няколко месеца, що се отнася до мъжкия тенис там. И ако Гришо вземе медал, на пилона ще бъде издигнат нашия трибагреник. Защото през тези години, в които обиколи целия свят, обра овации къде ли не и спечели много фенове от различни националности, той спокойно можеше да смени гражданството си, защото всяка светска държава с удоволствие би "лапнала" всяко толкова конвертируемо лице в световния спорт.  Но той остана българин. И първия момент, в който имаше възможност да зарадва родната публика след края на миналия сезон, го направи, като покани за демонстративен мач може би най-атрактивния съвременен тенисист в професионалния тур - Гаел Монфис, и двамата сътвориха убийствено шоу в "Арена Армеец". А онези, които то обвиняват в антибългарщина, могат да помислят по същата логика и за Кубрат Пулев. Той също не провежда срещите си на професионалния  ринг в България. Най-добрата ни съвременна плувкиня, носителка на национални рекорди Нина Рангелова, живее и тренира в САЩ. И примери още колкото щеш. Но някои би ли могъл да обвини точно тези хора, че не са патриоти? А "защитниците на нацията", които плюят по Гришо, някак много удобно пропускат факта, че у нас до неотдавна в София провеждаха "Турнир на шампионките", където в компанията на Цвети Пиронкова се състезаваха едни от най-добрите в света, но залата все изглеждаше така, че да я определим по-скоро като полупразна, отколкото като поне донякъде пълна. И този факт превръща плюнките по Григор на тема "патриотични чувства" в още по-некоректни. 
Дерзай, Гришо, в България все още хората, които те ценят, са повече от останалите, убеден съм! 

Утвърдена практика, да се плюят спортните ни таланти без повод- от завист и простотия