Не, приятели, каквото и да стане, аз няма да забравя оная щастлива вечер!
Забравя ли се усмивката, с която непознато момиче посреща твоето присъствие до дясното си рамо, ентусиазмът, с който ти разказва за себе си така, сякаш пред стар приятел се изповядва?!
Не се забравя моментът на сърдечното жегване, пробляснало в миг, в който, незагубила специфичната искра в очите, седи сама и краката ти, обзети от непреодолим порив, те понасят повторно към това сияние.
Помахвайки с ръка за довиждане, неразгаданата загадка понесе себе си към изхода, към нощта...за да прекоси отново общия ви тази вечер праг по-късно, довеждайки те до една кратка, нелогична, необяснима, но изразена еуфория.. Не бе ли това тилт, знак, че нещата искат да продължа да се случват? И ти грабна тази подредба, повика събитие за следващия ден...
Не, приятели, аз няма да забравя оная щастлива вечер! И тогава ли всъщност започна един неподреден до днес пъзел...?