Приложението във "Фейсбук", озаглавено "На този ден" е много готино - показва ти какви глупотевини си публикувал на съответната дата преди 1, 2, 3... и т. н. години, откогато там имаш активен профил. И днес ми излезе една историйка, която съм цитирал точно преди 12 месеца. За жалост не знам кой е автора й, но е крайно поучителна. Малко съм я видоизменил, но основните елементи, начело със смисъла, са запазени. Някои с по-черно чувство за хумор даже я намират за забавна:

Един кон се разболял тежко, дни наред само лежал и не можел да стане. Писнало му на стопанина да го гледа такъв и един ден се заканил: "Стига вече, за какво ми е тоя безполезен кон?! Ни ветеринарят го оправи, ни той се напъва да се изправи. Ще му подаря още ден живот и ако утре не стане някакво чудо, което да го излекува, ще го застрелям". 
Чуло това прасето и му дожаляло. Отишло при коня и взело да му вдъхва кураж: "Хайде, бе, братко, изправи се! Виж се какъв си едър и красив, колко си работлив и колко живец има в тебе! Не се погубвай, повярвай в себе си и ще видиш, че можеш". 
Вдъхновил се конят от тия думи, впрегнал всички усилия на волята си и се изправил на крака. 
Като видял това стопанинът, възкликнал радостно: "Ура, конят се е оправил. А аз не вярвах вече. Трябва да го отпразнуваме това, богата трапеза ще направя". 
И заклал прасето. 

Извод: Безкористното оказване на помощ другиму винаги е с цената на някаква саможертва от твоя страна. Понякога тази цена е твърде висока. И често се оказва, че този, на когото си подал ръка в труден момент, не си мръдва пръста за теб, когато ти имаш нужда от помощ. 

Но въпреки това аз избирам да съм прасе! 

Поучително ) Истински доброто е добро , когато е безвъзмездно.